Хидравликата е теоретична дисциплина, изучаваща въпросите, свързани с механичното движение на течностите в различните природни и техногенни условия. Изследванията върху течностите датират от хилядолетия, което прави хидравликата една от най-древните науки, позната на хората. Още във Вавилон и древен Египет се строят канали използвани, както за напоителни, така и за защитни съоръжения, но опитите да се разберат законите на движение на течностите са минимални. Първите забележими опити да се осмисли природата на налягането и дебита са направени от древните гърци. Формулирани са първите закони, а Ктесибий, Херон и Архимед създават първите хидравлични машини, като бутална помпа, винтова помпа и воден часовник.
Хидравличната наука продължава бавното си развитие до епохата на Ренесанса, когато хора, като Леонардо да Винчи, Торичели и Гулиелмини публикуват резултатите от своите наблюдения и опити. През 17-и век брилянтните математици Декарт, Паскал, Нютон, Бойл, Хук и Лайбниц поставят основите на модерната математика и физика, което позволява на изследователите да разберат логическия модел на различните аспекти на механиката. Използвайки тази основа четирима велики пионери – Бернули, Ойлер, Клеро и Д’Аламбер развиват хидродинамиката. През 1738 г. Бернули публикува своя труд „Хидродинамика”, в който говори за установения от него закон за изменение на енергията в даден поток на течност. Това води до раждането на идеята за създаване на водно колело, в което да се използва реактивната сила, създадена от потока върху лопатките на колелото. Първите водни колела, които работят на базата на установения от Бернули принцип са създадени няколко години по-късно в Англия и Унгария. В средата на 18-и век Ломоносов изследва ускоряването на водата върху наклонена плоскост. Той издава труд по минно дело, в който отделя голямо внимание на хидротехниката и практическото ѝ приложение. През 18-и век учени, като Полени, Пито, Шези, Борда, Босю, Дю Боа, Волтман и Вентури използват работата на Бернули за основа за развитие на принципите на измерване на дебита. Изследванията на Ойлер слагат начало на теорията на турбомашините и пръв предлага работно колело с криви лопатки и извежда общото уравнение на хидродинамиката, което служи и до сега, като теоретична основа в хидро машиностроенето.
През 19-и век прогресът в хидравличната наука продължава. Хаген извършва експерименти, чрез които изследва влиянието на температурата върху течение в тръба. Той е може би и първият учен наблюдавал турбулентност, но въпреки това не успява да я разбере напълно. По същото време френският лекар Поазие също изследва течение в тръба, което води до извеждането на уравнението за ламинарно течение в тръба (Уравнение на Хаген-Поазие). През 19-и век за развитието на хидравличната наука допринасят и Вейсбах, Бресс (спомага за развитието на хидравличния мотор) и Анри Дарси (формулира закона на Дарси, описващ нетурбулентния поток на течност в хомогенна порьозна среда).
Бързото индустриално развитие в края на 19-и век и началото на 20-и век води до нуждата от по-добро разбиране на течностите и техните свойства. Постигнат е важен напредък в хидравличната наука – създадени са първият аеродинамичен тунел, първият резервоар за тестване на модели на кораби, правят се първите опити за създаване на модел на приливна вълна. Рейнолдс успешно дефинира различните типове течения, описва кавитацията и формулира по-подробно закона на Дарси. Прантъл открива и изследва граничния слой и написва основополагащия си труд „Флуидния поток при слабо триене”, в който описва граничния слой и неговата важност за триенето и формата на токовите линии. Навиер, Прантъл, Стокс, Шварц, Кристофел и други учени от това време допринасят допълнително за извеждането на внушителен брой математически уравнения и разработването на множество изследователски методи в областта на изследването на течностите.
През 20-и век, в последствие на създадената теоретична основа, се наблюдава огромен скок в разбирането и приложението на флуидната механика в почти всяка инженерна сфера. През 1920-те и 1930-те Прантъл и Фон Карман публикуват серия от трудове изследващи различни аспекти на граничния слой и турбулентността. Тяхната работа е допълнена от нарастващ брой по-усъвършенствани лабораторни изследвания. През 1930-те изследванията на Никурадсе, Мууди, Колбрук водят до по-ясно разбиране на течението в тръби, и в частност на факторите, които му влияят.
След 1945-а година, изобретяването на компютъра и напредъка в измервателните методи и методите за съхранение и обработка на данни революционизират много от аспектите на хидравликата, и съвременната индустрия е немислима без нея. Дали в добивната промишленост или металургията, в енергетиката и общото машиностроене, в химическата промишленост или дори в културата и развлекателната индустрия, навсякъде хидравликата е основно средство за задвижване. Съвременният инженер, снабден с модерен софтуер и хардуер, притежава инструменти, чрез които да постигне ефективен и икономичен дизайн на машините, работещи на земята, във въздуха или водата.
В България, облекчаването на труда на занаятчиите, занимаващи се с металоообработка през XVI и XVII век се извършва главно от водни колела, задвижвани от силата на планински потоци. През 1834 г. в Сливен осем метрово водно колело движи първата българска фабрика. В Габрово чрез хидравлична енергия в края на 19-и век се задвижват около 800 чекръка за гайтани. В началото на 20-и век в Панчарево и с. Енина са построени първите ВЕЦ, с обща мощност 1150 kW, а до средата на века ВЕИ мощностите нарастват многократно. Също към средата на века възпитаниците на новосъздадените технически университети и машиностроителни предприятия проектират и изграждат различни хидравлични и пневматични машини.
Тази изградена теоретична и практическа основа в България благоприятства и развитието на хидравликата и пневматиката и през 21-и век, като много български предприятия, като М+С Хидравлик, Капрони, Хидропневмотехника, Бъдещност, Индустриалтехник, ХЕС и др., са водещи в тази сфера в европейски и световен мащаб.